2 Corinthians 4

1П оради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом;

2 ^a но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.

3 ^b Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:

4 ^c на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.

5 ^d Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса.

6 ^e Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.

7 ^f Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.

8 Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;

9 ^g гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.

10 ^h Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.

11 ⁱ Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,

12 тъй че смъртта действува в нас, а животът – във вас.

13 ^j А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим,

14 ^k като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.

15 Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.

16 ^l Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.

17 ^m Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,

18 ⁿ като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.